Велико Търново е български град, намиращ се в централна Северна България. На негово място са съществували неолитни селища, римски град, византийски град и в следващите години славянско селище и важен български град през Първото Българско царство. Търново се намира на важен кръстопът, през и около него минават пътища от Западните Балкани за Черно море и от Европа за Близкия изток. Река Янтра е най-важния водоизточник, като в нея се вливат други по-малки реки Дряновска река, притоците от Света гора и Ксилифор. В местностите Гарга баир, Зеленика и Ксилифор съществуват извори на прясна вода. Търновските околности са с изключително богата флора и фауна. Старата столица, се намира между геологичните единици Мизийска платформа (Искъско-Янтренско стъпало) и Алпийски ороген. Около Велико Търново съществуват около 50 пещери и скални ниши. Формирани са във варовици от периодите юра и креда. Някои от известните пещери са: Утроба, Малката и голяма пещера около Преображенсия манастир. Почвеното разнообразие е голямо сиви-горски на Търновските възвишения, Света гора, Царевец, Големия и Малкия дувар, хълма Орловец; Алувидо-виални - по поречието на река Янтра и чернозем с примеси - местностите Качица, Мармарлия, Козлуджа. В началото на XX век част от околните хълмове са били обезлесени. За сметка на това, през 60-те години на XX век, започва залесяване на места, които никога не са били с усилена растителност. Река Янтра е била сериозно замърсявана в периода 1980 – 1999. Част от обитателите на реката са се завърнали, въпреки частичните замърсявания. Нивото на прахови частици през 2013-а е 2,5 PM. В района на Велико Търново преобладават широколистните гори (88%) – бук, габър, дъб, череша, топола, липа и др. От иглолистните дървета има ела, шотландски бор и други. В близост до река Янтра и край изворите и блатата виреят зелени водорасли, кремъчни водорасли и други. Срещат се над 25 вида гъби: манатарка, печурка, пачи крак и други. Територията на района има разнообразие на животински видове – 350 вида птици и 35 вида животни. Най-разпространените бозайници са: заек, сърна, елен, лалугер, таралеж. От птиците най-често срещани са: врана, лястовица, щъркел, кукувица, бухал, фазан, сокол. Има над 180 вида насекоми: мравки, скакалци, бръмбари, пчели, оси, гъсеници, паяци и др. Има също и влечуги: костенурки, смокове, гущери, змии и др. От водните представители се срещат: сом, щука, бяла мряна, жаби, костур и други. Следи от тракийскиската култура са останките от тракийски селища в местността Качица, Асенова махала и пролома Дервент. Според археолози, на хълмовете Царевец и Трапезица е съществувало силно укрепено селище, населявано от тракийските племена – кробизи и уздицензи. На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“. От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи ариани, водени от епископ Вулфила. Издигат се постройки от тази епоха: базилики (в местността Френк хисар), жилищни, търговски и военни постройки. На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава. Градът е бил важен за първата българска държава. В него е имало важен военен гарнизон. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България. Търновград или Търнов е административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Начело на Втората Българска държава застават братята Теодор-Петър и Иван Асен I. Търновград станал феодален център на българските земи, които били съставено от административни области – хори. В града и околността населението е било структурирано на градското съсловие: боляри и висше православно духовенство, градска аристокрация, занаятчии и дребни търговци, търговци и крепостни селяни:отроци, парици и клирици. Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откриват първите фабрики в града. През 1835 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. Старопрестолен Търновград е важен стратегически център, пазител на хилядолетната българска история. На 7 юли сутринта Предният отряд начело с генерал Гурко тръгва от Бяла черква в посока Търново. Освободителната войска настъпва от запад и избира да влезе в града от северния черен път, който е за село Беляковец. Настъплението е извършено по две линии:първата – три ескадрона от Казанския драгунски полк, втората три ескадрона от астрахански драгуни. Градът е освободен на 7. юли 1877 година. Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30 юни 1877, посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка. На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. През 1891-ва година в Асенова махала се открива първата бояджийска фабрика в България от индустриалеца Константин Коев. През в периода 1989 - 1900 под града се прокупават да тунела за железопътната линия от Русе до Балкана. В града през 1908 г. се обявява Независимостта на България. Към града се присъединяват селищата Марино поле, поселението в пролома Дервент. На 24 май 1922 година в града се открива сградата на туристическа хижа „Трапезица“ – първият туристически дом в България, по проект на Леон Филипов. рез 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“. През 1963 година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Същата година към името на града се добавя „Велико“. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. В града започва провеждането на конкурса Мелодия на годината. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните.