Предполага се че през времето на Първото българско царство, населението на града е било около 5 000 души. Столичния Търновград е бил с население от приблизително 25000 души. Слез завладяването от Османците, населението намалява двойно. Петър Бакшев съобщава, че градът през 1640 година е с население от 10000 души. Константин Фотинов дава информация за населението на града през 1843 година в „Общое землеописание“ – 26 000 души. След Освобождението на България, числеността на населеното място е била 5700. През 1934г. достига 13 963 души. 1985-та година и 2021-ва година градът достига най-голяма стойност на населението си съответно 69 605 и 72 000 души. След падането на Търновград много от жителите са прокудени, други избити, трети се поробват. Част от населението в града мигрира във Влашко, Унгария, Венеция, Русия. Има данни че аристократи, занаятчии се заселват в Балкана и села в Дунавската равнина. Градът се заселва с българи от други краища на страната и османци от Анадола. Въпреки това будни българи останали в манастирите около Търновград. През следващите векове, имало постоянно движение на хора. Поради икономическите промени, към средата на XIX век, търновци мигрирали към по-оживените търговски градове – Свищов и Русе. След Освобождението на България и в началото на XX век, много търновци мигрират към т.нар. „Нов свят“ и новата българска столица – София. Напусналите Велико Търново за периода 1990 – 2005 се над 20 000 души. Голяма част от тях имигрират в страни като Германия, Италия и други. Голяма част от великотърновци се изселват и в българските градове: София, Варна и други. В града се заселват много жители от самата област и от областите: Плевен, Търговище, Русе и др. Най-много жители в града се заселват през 2010 г. – 33,9‰. През периода 1970 - 1990-та година, поради усилената урбанизация, процентното отношение на младите хора е най-голямо през тези години. От тогава нататък населението на Търново застарява. През Средновековието българският етнос е бил основен. Освен това в града са живели и чуждестранни генуезки, венециански,дубровски, арменски и кумански поданици – търговци и дипломати. През Османския период турския етнос е бил основен. Освен това в града са живели и голяма група българи, роми, арменци, черкези. След Освобождението българския етнос става основен. Освен това в града са живели и роми, арменци и чехи.