Търновската архитектура се е развивала през няколко епохи раннохристиянска, средновековната, възрожденска и от началото на Княжество България. Сградите през Средновековието са били главно то дялън камък и хоросан. Сред най-запазените сгради от този период са : Шишмановата баня, Балдуиновата кула, Църквата Свети Перът и Павел. Най-значима следа в архитектурата през Възраждането остава българския гений от Дряново – Колю Фичето. Дряновския майстор е построил църквит:Църква Св. св. Константин и Елена, Църква Св.Марина, Църква Св. Никола, Църква Св. Спас,Църква Св. св. Кирил и Методий. Дело а Колю Фичето е и емблематичният Търновския конак, където се е провело Учредителното събрание. Други негови обществени сгради са: Хан на хаджи иколи и Стамболовият хан. Други емблематични сгради в Търново: Сарафкината къща (построена през 1861 г.; пететажна с дървен парапет от осем дървени колонки с извити железни пръчки, които заграждат продълговатото осмостенно пространство на вестибюла), Къщата с маймунката (построена през 1849 г.)[10], Къщата на Кокона Анастасия, Консулските къщи, Бейската къща, Часовникова кула, изградена от камък, Червеното кафене, Стамболовия хан, Маазите на ул. Стефан Стамболов, Абаджйския хан и други. След Освобождението на България в града се построяват няколко значими сгради:Хотел „Цар Борис“ през 1894 г.(по проект на Стоян Герганов), Сградата на Стария окръжен съвет (архитект Георги Козаров),Сградата на първата туристическа хижа,Сградата на старата поща (по проект на Станчо Белчовски), Халите, Старата болница, Окръжния съвет, Мъжката гимназия, Девическата гимназия, Военния клуб, Сградата на Карачорлови и други. Червеното кафене и Табашкото кафене, били сред най-известните из града в края на XIX и началото на XX век. В тях се е предлагало кафе от няколко вида. Кръчмите били едни от основните места, къде се е споделял обществено-политическия живот. Освен различни видове алкохолни напитки, в тях са се играели и разчлични видове игри и част от тях вечер се превръщали в казина. Известни кръчми в Търново били – „При Горнака“, „При Шумелата“ и „При Русевчето“. Търново се славел като градът с най-много чешми с изворна вода. Къде по спомени, къде документирано, общо чешмите наброявали към 65. Описание и обяснение за произхода на имената на някои от чешмите ни е оставил видният търновски художник, учител и общественик Димитър Багрилов (1866 – 1940 г.) Мармарлийска чешма (Водата идвала от 4 – 5 метра височина на продължение 12 – 15 метра дължина и произвеждала шум и звукове, като че ли мърморела на всеки, навел се да пие от чучура), Йоновка чешма, чешмата в местността „Качица“, „Лошата чешма“ и други. Голяма част от тях днес не съществуват. Останали са няколко по улица „Гурко“, една в Асенова махала, Сухата чешма във Варуша, в местността „Ксилифор“. Търновската библиотека е създадена през 1922 година. Културната институция е наследник на Старинните и Възожденски библиотеки. В Библиотеката се съхраняват 21 ръкописа и 1207 старопечатни книги, архивни снимки и филмови ленти, периодики. В края на XIX век и началото на XX век в Търново започват да навлиза западно-европейската култура. В салона на училищата в Асенова махала и махала „Света Троица“, се създават първите т.нар. „танцувални салони“, за изучаване на валс, танго и други танцувални изкуства. В града са ссе провеждали много сборове на които са се провеждали народни обичаи, виене на народни танци, надпявания.На 14 юли 1952 г. в Търново се създава професионален окръжен театър. Преди това, в града са съществували няколко любителски театри в Търново. В него се провеждат редица регионални и международни фестивали. В него се е провеждал и националния конкурс „Мелодия на годината“. Читалище „Надежда“ е най-старата културна институция в града. Инициатори за създаването и са 32 граждани, начело с Димитър хаджи Павли Иванов. Културната институция поставя началото на театралното и оперното изкуство. Първата сграда на Читалището е построена през 1855 година. В читалището се съхраняват и първите исторически находки от региона. Музикално дружество „Кавал“ е създадено в началото на века. В града се построява кино"Модерен театър", където се провеждат множество кинопрожекции. В градът се провеждат и мероприятия свързани с Църковните песнопения. Гости на града са били хорове от: Русия, Унгария и други. Към читалище „Надежда“ през 20-те години на XX век се създава оперна група. Една от първите представени оперни представления е операта „Камен и Цена“. През 70-те години на XX век започнват да се провеждат оперни представления на хълма Царевец. Оскъдни са сведенията за старобългарската църковна и светска литература и поезия. Най-ярка следа през Средновековната литература оставят книжовниците Теодосий Търновски, Методий Светогорец, Стефан Светогорец, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Димитър Кантакузин, Цани Гинчев. През Възраждането в града творят книжовниците Анастас Гранитски, Стефан Мокрев, Теодосий Анастасов. Широка следа оставя Петко Славейков като писател, поет, държавник. Емилиян Станев публикува няколко романа и още стотици публикации и разкази. В града се провеждат културни събития и литерутурни четения, в памет на двамата велики български писатели. Литературни творци от най-новите времена са Аврам Аврамов, Георги Данчев, Асен Разцветников, Камен Зидаров, Лъчезар Йорданов. Творците от Търновската художествена школа оставят най-ярка диря от средновековното българско творчество. От тези дейци са изписани хиляди църкви и манастири по целия Балкански полуостров. Виден творец от периода на Възраждането е Борис Денев. Творци от новото време са Никола Дончев Тотев – основател на дружеството на Търновските художници, Ангел Каранешев, Иван Вълчанов, Асен Момчев, Ангел Ангелов, Благой Иванов, Вельо Митев, Георги Костов, Красимир Добрев – Доктора, Маргарита Пуева, Вельо Мите, з. х. Йордан Попов, Нестор Иванов, Деньо Чоканов. Видни скулптори творили в града са Ненко Марев, Кръстю Попкръстев, Панайот Димитров, Мл. Миладинов, Ст. Бояджиева. Традиционната храна, характерна за региона се е изменяла през вековете. Антрополози определят че по времето на Първото и Второто българско царство по земите на днешно Велико Търново, средновековните българи са наблягали основно на пшеница и зърнени култури (просо, ръж, овес, леща, грах, леблебия, пшеница, булгур), мляко и млечни продукти, дивеч, вино. Висшите прослойки на обществото са имали по-богат избор на храна, внасяна от Средиземноморието. Владетелите и болярите според някои източници са се хранели често с византийска леща със свинско и бял сос, средиземноморска рибена чорба, маринована скумрия по манастирски, пушена пъстърва в мъх, ечемичен хляб, дивечова яхния, кюфтенца с боровинки и други ястия. Медовината, богатия асортимент от билки, също е бил добре познат. През османското владичество в града навлиза и ориенталската кухня.