Търновград през Средновековието е бил най-важния икономически център не само на Втората българска държава, но и на Балканите. След падението си остава регионален икономически център. В средата на 18-ти век икономическата му значимост опстепенно се измества от Русе и Свищов. През Третата българска държава до 50-те години е предимно административен и търговски център. Индустриален бум започва след 60-те години и достига апогея си през 80-те години. Силно развита е била електронната, електротехническата и шивашката индустрия. Велико Търново е един от основните икономически центрове в България. Градът е икономически център на едноименната област. Характеризира се с ниска безработица, добре развит транспорт и предприятиея съсредоточени в леката и електротехническа промишеност. Икономиката е структурирана в следните сектори: „Търговия и ремонтни дейности“ с дял 38,03%, „Преработваща промишленост“ с 33,05% и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение“. Стопанисваните земи в областта са 2 997 084 дка, от които 2,6 млн. дка представляват обработваеми площи, а това съставлява 5,5% от обработваемата земя на страната. Брутната добавена стойност (БДС) в секторите аграрен, индустрия и услуги са следните: 146, 520, 1099. Градът се характеризира с преработваща индустрия и лека индустрия. Пивоварния завод е единственото силно звено останало в икономиката на града.