Горна Оряховица е български град, намиращ се между Арбанашките височини играят долината на река Янтра. Градът е съществувал още от римско време, като са намерени следи от това на хълма Камъка. Съществувала е значима старобългарска крепост - Раховец на три километра от града. Тя е била от стратегическо значение, в нея се е намирала охранителна воиска. Около града през Османското владичество и Възраждането е имало голям пазар. Съществували са три града, които съдържали в себе си Раховец - Горна Оряховица, Средна Оряховица и Долна Оряховица. В града има две възрожденски църкви, дело на Колю Фичето. В града се ражда борецът - Никола Петров, прославил България по целия свят. В града е Обесен Георги Измирлиев - Македончето - български революционер и деец за свобода. Градът става един от най-важните железопътни центрове в България. През същия период, се построява и най-големия захарен завод на Балканския полуостров. Край града се разбива цепелин през 1917-та година. Създава се и летище край града, използвано за военни цели. През следващите години, става едно от петте най-значими в страната. В града има изключително успешни спортни отбори - футболния и хандбалния Локомотив. През социалистическия период за съжеление се събарят много шедьоври на българската Възрожденска архитектура. Улиците "Възрожденска" и "Темнишка", губят своя облик. За сметка на това градът придобива моделерен градски център. Административно градът се дели на „Пролет“,„Калтинец“ ,„Гарата“ ,„Честово“ ,„Камънето“ ,„Градска градина“ ,„Захарни заводи“ ,„Пожарната“.